18 сент. 2024 г., 20:40

Княжевско прибежище

522 0 0

Из дебютната ми стихосбирка „Оставайки с духовното богат“ (изд. Библиотека България“) с редактор Камелия Кондова и отзив от нея (в профила ми) – Бел. авт.

 

 

КНЯЖЕВСКО ПРИБЕЖИЩЕ*

 

(Сонетен венец)

 

1.

 

Ти още заслужаваш, драг квартал!

И сплитам трети път венец сонетен,

не ще е от онези с магистрал,   

но въпреки това ще грее цветен.

 

При спомена за тебе тръпна цял,

през детството ми колко бе приветен!

От блокове почти си онемял

и правиш мене истински несретен…

 

Затуй обичам детския си дял.

На зимите си мисля за денете**.

Към къщи се запътвах прегладнял, 

 

вечерята ме чакаше в стайчето.

Изкъпвах се. Заспивах – без печал!

На шкафчето – от Велинград мечето.

 

2.

 

На шкафчето – от Велинград мечето,

което бях за празник пожелал.    

Не му е нужно много на детето –

като мече другар добър и бял***,

 

да си държи за него той сърцето

в ръце, да е спасителният сал.

Не може инак с поглед да е светъл.

Уви, децата често раснат в кал…

 

Събуждах се и думи към Небето

отправях на прозора овехтял.

Как сладки само бяха ми омлетът,

 

принцесите с яйце и кашкавал…

Отивах на шейната да се метна

и слагах ръкавици, шапка, шал.

 

3.

 

И слагах ръкавици, шапка, шал,

навлякъл грейка. Хукваха нозете,

вървях над „Бар Шишарка“****. Полудял,

се спусках покрай хора и дървета.

 

Късмет е, че не съм осакатял,

че пиша туй. Авери сме с късмета.

След университета – ветровал… 

Създал и преводача, и поета.

 

Не, няма как да претърпя провал –

бе чудна две и двадесет и трета!

Оттук насетне виждам се успял,  

 

но друг остава си приоритетът –

да срещна по пътеката си зрял

човек, с когото „Княжево“ да сетя.

 

 

БЕЛЕЖКИ

 

* Княжево, квартал на София

** Диал. дните

*** Вж. П. Дубарова, „Доброта“

**** Княжевско заведение, известно по този начин

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Бурназов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...