8.11.2011 г., 10:07

Ко ши ям

1.8K 0 20

Българо-японско (НЕ)хайку

 

 

Съдрана виси насакото яката,

а зимата иде, ще духа маяко.

Ши целуваме пак на Шогуна краката,

за децата да има надбавки за мляко.

Накамурен изгрява новият д (з)ен,

Фукушимено бързо ни дърпа надолу.

Народ-камикадзе върви възроден,

кимоно избеляло облякъл на голо.

Ши ядем котоима,

ми куняма, ще гризнем дървото.

Всеки сака, но всеки не взима

заплата, а бърза Животът...

Вишнев цвят са децата-индиго,

нова ера нишиба в лицата,

Ганьо-сан едвам го надига

челото от петвековен поклон до земята...

Съдрана виси насакото яката,

след новия избор – пак стари шогуни;

в саке до припадък ще давим Съдбата,

отрупан е клонът с лениви маймуни...

Изгряващо слънце са децата-индиго,

поклон до земята им правя, маяко.

Към Космоса вишнев челата им вдига

майчина Обич, в надбавки за мляко...

 

Кире-сан, Бургас, 07.11.2011

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кирил Ганчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Кире-сан,на твоята страничка винаги е весело
    Ке-фиш човеко!
  • ))
    Благодаря Ти!
    Винаги си добре дошъл, гарантирам, че тук няма да е скучно, за мен е важно, да веселя хората и да им създавам настроение. Дори в сериозните неща, които пускам, винаги прозират Надеждата и Вярата в Доброто и извисения духовно Свят!
    Поздрав на всички Приятели, които се отбивате тук, Вашето присъствие, е една чудесна искрица от Любящия Космичен ум, независимо как хората го наричат на своя език, в своята религия ,или просто в молбите си за Помощ...
    Бъдете здрави и се обичайте! Останалото е суета!

    Маяко поклон: Кире-сан
  • Стига глупости, радвам се, симпатично словосъчетание си е, дано се заупотребява повече.

  • Не съм го чел , Крис, стигнал съм по свой си начин до същото, но ако държиш , ще го променя, няма проблем. Поздрави!
  • http://www.scribd.com/doc/18581328/-
    (на стр. 36 е)
    Тук-там из тесните кални улички гротескни грипозни минувачи упражняват с някакво прискърбно хриптене своите експлозивни аплодисментни кашлици, чрез които впоследствие ще овулират с овации победителя от този критичен климатичен дуел, край канцерогенните кофи за смет прелетни пролетни кучета се смеят с бездомните си туберкулозни гласове, потънали в дълбокото кататонично неконтролируемо тресене на сезонните си сеизмични съвкупления, патрулиращите проституиращи полицаи също сякаш са започнали да излазват малко безразсъдно и на строго класически хомосексуални двойки от смрадливите си бардачести бърлоги със сляпо примигващи като шизофренични светофари малки алчни очички под срамежливото анорексично сутрешно слънце, по ъглите никнат като халюциногенни гъби след лизергинов дъжд и с някаква неприлична непозволена свръхбамбукова скорост обичайните полуразложени просяци на презрително пренебрежение и съсухрено съчувствие, протягащи гнусните си невидими ектоплазмени псевдоподи към фалшивите и обезмислени до плешивост души на подминаващите ги с безмълвно будистко самовглъбение екстровертни филантропи-алтруисти, герои на социалистическия труд и ударници-медалисти в производството на глисти.

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...