Имам си приятел – Моти,
кратко от Емотикон.
Мълчалив е, не ломоти,
но в лицето е – бонбон!
Е, мотика не владее
и молитви не реди.
Само плаче и се смее
и сърцето ми следи.
Прави всякакви муцунки,
над словата ми кръжи,
подражава ми с рисунки,
с мен се радва и тъжи. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация