yotovava (Валентина Йотова)
2630 22199
16.01.2024 г., 9:36 ч.  

Което с нас не носим за отвъд 

  Поезия » Философска, Строги форми
241 2 8

КОЕТО С НАС НЕ НОСИМ ЗА ОТВЪД

 

Раззина паст седефената нощ,

погълна лакомо селцето пусто.

И тутакси – иззад плета, до пруста,

без звук разля се лунният разкош.

 

Незнаен вихър сряза – сякаш с нож

воала ѝ сребрист на две – изкусно.

А сетне в плен на пищното безумство,

замря на пътя странник светлокож,

 

любов несрещнал и без пукнат грош.

Не пита той мигът ли е изпуснал,

светът добър ли е, или е лош,

 

щом губиш често сетива и мощ,

и след властта, и славата препуснал,

оставяш неплатим и тежък борч.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??