Което с нас не носим за отвъд
КОЕТО С НАС НЕ НОСИМ ЗА ОТВЪД
Раззина паст седефената нощ,
погълна лакомо селцето пусто.
И тутакси – иззад плета, до пруста,
без звук разля се лунният разкош.
Незнаен вихър сряза – сякаш с нож
воала ѝ сребрист на две – изкусно.
А сетне в плен на пищното безумство,
замря на пътя странник светлокож,
любов несрещнал и без пукнат грош.
Не пита той мигът ли е изпуснал,
светът добър ли е, или е лош,
щом губиш често сетива и мощ,
и след властта, и славата препуснал,
оставяш неплатим и тежък борч.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
