10.11.2007 г., 11:32

Кога ще я стигна?

789 0 5

Ти не ме обичаш и не ме жалиш,

остана ти само търпимост.

Отдавна с поглед вече не галиш, 

погубил си всяка интимност.

Каза, че искаш да тръгна,

да замина навярно далече.

Усетих как лицето ми посърна,

не искаш да ме виждаш вече...

В миг всички фиби изтървах

и яростта ми се надигна,

обърнах ти гръб и май изругах.

Любовта си кога ли ще стигна?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милица Игнатова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много хубав стих!!!
    Поздрав и прегръдка!!!!
  • Поздравления, Миличка!!!
  • Всичко,което напишеше добро.Харесва ми.Дори да си използвала чужд стихи да си го интерпретирала по свой начин,пак си вложила много от себе сиБраво за сетен път!
  • Да, използвах за образец този стих. И съм взела от него. Ако решите, го изтрийте. Опрях се на този стих в много труден за мен момент и съм прекалила. Направете това, което смятате за правилно.
  • Ти не ме обичаш, не ме жалиш,
    може би съм малко некрасив?
    И от страст примряла, ти ме галиш,
    свела погледа си мълчалив.

    Сергей Есенин

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...