2.08.2007 г., 10:59

КОГАТО

545 0 2
"Предизвикателствата
те карат да надскочиш себе си"
(от филма "Шотландски боец 2)

Когато се разотиваме един от друг,
когато се разсичаме на две,
отприщваме най-низките си страсти,
жигосваме язвително и дръзко.

Изпиваме се с нелюбов един към друг,
отчаяно крещим: Не сме си нужни!
Пропадаме във свойта пропаст,
удавяме се в капка гордост!

Когато се разотиваме един от друг,
дали ще можем да надскочим себе си,
ще повярваме ли, дори и да грешим,
че животът е религия за този,
                                 който сбърка и прости!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариола Томова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...