Aug 2, 2007, 10:59 AM

КОГАТО

  Poetry
553 0 2
"Предизвикателствата
те карат да надскочиш себе си"
(от филма "Шотландски боец 2)

Когато се разотиваме един от друг,
когато се разсичаме на две,
отприщваме най-низките си страсти,
жигосваме язвително и дръзко.

Изпиваме се с нелюбов един към друг,
отчаяно крещим: Не сме си нужни!
Пропадаме във свойта пропаст,
удавяме се в капка гордост!

Когато се разотиваме един от друг,
дали ще можем да надскочим себе си,
ще повярваме ли, дори и да грешим,
че животът е религия за този,
                                 който сбърка и прости!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариола Томова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...