katkatkat (Катя)
155 1150
3.10.2009 г., 13:01 ч.

Когато... 

  Поезия
481 0 4

Когато не мога
повече от черно да бъда,
тогава
в чужди предели
тъгата си вливам.

 

 

Когато престъпно
кратко е всичко,
тогава
в измислена вечност
душата изгнива.

 

 

Когато на ръб
поставям си времето,
тогава
издирва го смърт,
отвътре повикана.

 

 

Когато съм близо
и далеч едновременно,
тогава
чрез дъното горе съм
и падам във болката.

 

 

Когато е ясно
и заблуди пропукват се,
тогава
вината безгласна
в моята кръв влива се.

 

 

Когато приклещена
съм отвън и от себе си,
тогава
пред праг е животът ми -
с мен дали да остане.

© Катя Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??