Когато...
Когато не мога
повече от черно да бъда,
тогава
в чужди предели
тъгата си вливам.
Когато престъпно
кратко е всичко,
тогава
в измислена вечност
душата изгнива.
Когато на ръб
поставям си времето,
тогава
издирва го смърт,
отвътре повикана.
Когато съм близо
и далеч едновременно,
тогава
чрез дъното горе съм
и падам във болката.
Когато е ясно
и заблуди пропукват се,
тогава
вината безгласна
в моята кръв влива се.
Когато приклещена
съм отвън и от себе си,
тогава
пред праг е животът ми -
с мен дали да остане.
© Катя All rights reserved.
