Oct 3, 2009, 1:01 PM

Когато... 

  Poetry
485 0 4

Когато не мога
повече от черно да бъда,
тогава
в чужди предели
тъгата си вливам.

 

 

Когато престъпно
кратко е всичко,
тогава
в измислена вечност
душата изгнива.

 

 

Когато на ръб
поставям си времето,
тогава
издирва го смърт,
отвътре повикана.

 

 

Когато съм близо
и далеч едновременно,
тогава
чрез дъното горе съм
и падам във болката.

 

 

Когато е ясно
и заблуди пропукват се,
тогава
вината безгласна
в моята кръв влива се.

 

 

Когато приклещена
съм отвън и от себе си,
тогава
пред праг е животът ми -
с мен дали да остане.

© Катя All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??