Когато...
Когато самотата им ги стряска
и малкият им рай е станал ад,
а те самите - по-студени от Аляска
и пътят им напред, е път назад;
когато и домът им не е крепост,
а те са сенки, лутащи се в него,
когато зад стени от недоверие
ревниво пазят собственото его;
когато е стаена надълбоко -
в душите им, космическа вина,
тогава тихо ще си кажат "сбогом" -
самотен мъж и недолюбена жена...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валерия Иванова Всички права запазени
