Когато самотата им ги стряска
и малкият им рай е станал ад,
а те самите - по-студени от Аляска
и пътят им напред, е път назад;
когато и домът им не е крепост,
а те са сенки, лутащи се в него,
когато зад стени от недоверие
ревниво пазят собственото его;
когато е стаена надълбоко -
в душите им, космическа вина,
тогава тихо ще си кажат "сбогом" -
самотен мъж и недолюбена жена...
© Валерия Иванова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
