Когато вече ме няма, светът, вероятно,
ще стане свободен и мъничко по-широк –
колкото накуцващото ми паркомясто,
колкото дъх от балона на белия дроб…
Емигрант на духа ще остана, в отвъдното,
невъзвращенец, осъден да не бъде обесен –
твърде честен, за да съм с дявола в тъмното,
твърде земен, да литна като ангел небесен.
Сам сред своите, някак по карма орисан,
а сред чуждите повече свой – чер гологан…
Няма помен да има от мен и защо ли си мисля,
че е имало някой, пък дори да се казва Иван. ...