Когато
Когато студени са зимните залези
и сенките търсят на завет подслон,
а нейде небето разпали забравена
звездичка сред облаци в нежен шансон…
Когато усмивка, замръзнала някъде,
извае в пързалка кристално сърце,
а тихите нощи прииждат отвсякъде
и всяка прегръща… момиче… момче…
Когато по хребета воят на вълците
захапва мига самота сред нощта,
а чуваш таванските влюбени гълъби
и падне перо – заскрежена сълза…
Когато сънят ти е ледени острови
и плътна мъгла е обвила брега,
а викат те чайки във утро–предмостие
и страстно прегръща морето деня …
Не вярвай на приказки, тръгва си зимата…
Вратата отворена там остави…
Прегърнала утрото, вярвай - аз близо съм…
Ще вляза със Слънцето, ти ме срещни…
Януари, 2011 г.
Благоевград,
Николай Дялков
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
