Jan 16, 2011, 1:36 PM

Когато 

  Poetry » Love
813 0 13

Когато студени са зимните залези

и сенките търсят на завет подслон,

а нейде небето разпали забравена

звездичка сред облаци в нежен шансон…

 

Когато усмивка, замръзнала някъде,

извае в пързалка кристално сърце,

а тихите нощи прииждат отвсякъде

и всяка прегръща… момиче… момче…

 

Когато по хребета воят на вълците

захапва мига самота сред нощта,

а чуваш таванските влюбени гълъби

и падне перо – заскрежена сълза…

 

Когато сънят ти е ледени острови

и плътна мъгла е обвила брега,

а викат те чайки във утро–предмостие

и страстно прегръща морето деня …

 

Не вярвай на приказки, тръгва си зимата…

Вратата отворена там остави…

Прегърнала утрото, вярвай - аз близо съм…

Ще вляза със Слънцето, ти ме срещни…

 

Януари, 2011 г.

Благоевград,

Николай Дялков

 

© All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря и на Вас - Мариана, Боби и Таня!!!
  • Поздрав и от мен!
  • Благодаря на всички!Надявам се, че поне малко пролетно и влюбено съм Ви докоснал с този стих...
  • Изключителна красота и нежност има в стиха ти,Ники!Поздрав!
  • бравос
  • Красиво!С поздравления!
  • Хареса ми!
  • ... понякога вратата се затваря... и остава само предмостието...
    и една заскрежена сълза тихичко да почуква...
  • когато...тръгва си зимата...
    много красиво стихотворение, Николай..
    сърдечно..
  • ох, някак се заби в сърцето
  • Благодаря, Дори, Веси и Руми!
  • Да,и аз така чакам едно слънце да ме огрее,да си иде зимата!Да знаеш само колко много смисъл открих в стиха ти!
  • много красив, песенен текст.
Random works
: ??:??