Когато
Когато студени са зимните залези
и сенките търсят на завет подслон,
а нейде небето разпали забравена
звездичка сред облаци в нежен шансон…
Когато усмивка, замръзнала някъде,
извае в пързалка кристално сърце,
а тихите нощи прииждат отвсякъде
и всяка прегръща… момиче… момче…
Когато по хребета воят на вълците
захапва мига самота сред нощта,
а чуваш таванските влюбени гълъби
и падне перо – заскрежена сълза…
Когато сънят ти е ледени острови
и плътна мъгла е обвила брега,
а викат те чайки във утро–предмостие
и страстно прегръща морето деня …
Не вярвай на приказки, тръгва си зимата…
Вратата отворена там остави…
Прегърнала утрото, вярвай - аз близо съм…
Ще вляза със Слънцето, ти ме срещни…
Януари, 2011 г.
Благоевград,
Николай Дялков
