КОГАТО
Когато хоризонта в мене отмалява
Когато болката ми преболи
Когато нишката ни изтъняла
Е тетива за нашите стрели
Когато отливът ни гневен
Е прилив в детските очи
И всеки жест е непотребен -
Трохата нежност в гърлото горчи.
Тогава стихват и вълна, и крясък
И птица даже не кръжи
Изпитата сълза очите гложди -
Като пясък
А ъгълчето хоризонт къде е… ми кажи?
© Деметра Василева Всички права запазени
"Когато отливът ни гневен
е прилив в детските очи".
Поздравления!