6.09.2011 г., 12:01

Когато

1.3K 0 32

 

Когато се докосват наш'те светове,

Вселената по-тиха мигом става,

смълчани спират всички ветрове,

дори скалата на бурята прощава.

 

Когато се докосват наш'те светове,

брегът вълната тихо приласкава,

със нежност се загръща цялото небе

и спира времето мигът да отброява.

 

Когато се докосват наш'те светове,

луната покорена очите си притваря

и с тихи пръсти се допират брегове,

а във очите ни побира се безкраят.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сеси Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...