10.03.2007 г., 15:09  

Когато...

1.3K 0 12


Когато...



Когато срещна твоите очи,

в мене всичко почва да бушува,

сърцето ми престава да мълчи

и огънят в душата ми лудува.


Когато ти с две ръце

ме хванеш и притиснеш здраво,

глава аз скланям тук - до твоето сърце,

до твойта гръд, до мъжкото ти рамо.


Когато с усмивка ме дариш -

усмихва се с теб света

и нежни думи ти редиш,

тогава хубав е деня.


Тогава аз се цялата раздавам,

не се замислям аз за миг дори.

Любовта си без остатък ти дарявам,

за да може обичта ни вечно да гори!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ваня Пенева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Вальо, благодаря ти!
    Поздрави и от мен
  • Ето, че можело !Абе който го може с фотоапарат-го може и с писалка!Не спирай!
  • Благодаря Ви, приятели!
  • Никога не съм харесвала стихотворения с любовна тематика, макар че понякога и аз пиша такива (съответно и тях не ги харесвам), но твоето наистина много ме впечатли
  • "Любовта си без остатък ти дарявам,/за да може обичта ни вечно да гори!" О, не е така - по по-малко, за да има за много време!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...