Когато...
Когато...
Когато срещна твоите очи,
в мене всичко почва да бушува,
сърцето ми престава да мълчи
и огънят в душата ми лудува.
Когато ти с две ръце
ме хванеш и притиснеш здраво,
глава аз скланям тук - до твоето сърце,
до твойта гръд, до мъжкото ти рамо.
Когато с усмивка ме дариш -
усмихва се с теб света
и нежни думи ти редиш,
тогава хубав е деня.
Тогава аз се цялата раздавам,
не се замислям аз за миг дори.
Любовта си без остатък ти дарявам,
за да може обичта ни вечно да гори!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ваня Пенева Всички права запазени