Когато...
Когато...
Когато срещна твоите очи,
в мене всичко почва да бушува,
сърцето ми престава да мълчи
и огънят в душата ми лудува.
Когато ти с две ръце
ме хванеш и притиснеш здраво,
глава аз скланям тук - до твоето сърце,
до твойта гръд, до мъжкото ти рамо.
Когато с усмивка ме дариш -
усмихва се с теб света
и нежни думи ти редиш,
тогава хубав е деня.
Тогава аз се цялата раздавам,
не се замислям аз за миг дори.
Любовта си без остатък ти дарявам,
за да може обичта ни вечно да гори!
© Ваня Пенева All rights reserved.
