Когато...

Когато... пределее ми от тъмнината,
от грохота на думи-чукове,
отивам на сърцето в тишината
и, сгушена, очаквам съмване.

Когато... ми загорчи от предателство,

от празни лозунги и сляпа мъст,

се доверявам на душата си

и кротко се превръщам в пръст.

Когато... утрото ме озарява

с безброй уж изгубени слънца,

тогава обичта си подарявам

на хиляди изстрадали сърца.

Когато... някой не я иска

с усмивка я предлагам пак,

и нека гарванът се киска -

светулка малка съм в лепкав мрак.