Когато...
… в любовта ти... >>>
Когато вечерта в зениците ми слиза
и залезът избухва в милиард звезди,
когато пак морето се сбогува с бриза
и със въздишка ляга в стихнали вълни,
когато звездопадите отново шият
продупченото ми разнищено небе,
а тишината жадно мислите ми пие
и неизказаност сподавено краде,
тогава съм стаена в любовта ти нежност
и цялата съм обич.
И съм доброта.
Тогава ставам бяла светлина, нетленност.
И ничия съм.
И всемирна.
И съм Аз.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елена Гоцева Всички права запазени
