2 авг. 2012 г., 21:14

Когато...

1.3K 1 31

 

 

 

… в любовта ти... >>>

 

 

Когато вечерта в зениците ми слиза

и залезът избухва в милиард звезди,

когато пак морето се сбогува с бриза

и със въздишка ляга в стихнали вълни,

когато звездопадите отново шият

продупченото ми разнищено небе,

а тишината жадно мислите ми пие

и неизказаност сподавено краде,

 

тогава съм стаена в любовта ти нежност

и цялата съм обич. 

И съм доброта.

Тогава ставам бяла светлина, нетленност.

И ничия съм. 

И всемирна. 

И съм Аз.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Гоцева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...