Когато...
Когато Луната с мен не говори
и се скрие зад облак триглав,
когато вятър в косите пришпори
своя остър дъх на плесен и прах,
когато звездите от студ посинеят,
когато опашка подвие махленското псе,
когато птиците в миг онемеят,
когато ръце не потърсят ръце,
хоризонтът когато в спирала се свие
и през спазъм изплюе ненужния ден,
в съня ми когато чакали завият,
когато забързан забравиш за мен...
Тогава отпивам без тръпка кафето,
деня си започвам - еднакъв, безсмислен,
преди да изхвърля в боклука сърцето си
сухо прошепвам: и днес ще ми липсваш!
© Даниела Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
"...хоризонтът когато в спирала се свие
и през спазъм изплюе ненужния ден,"
Хиляда имена си има липсата...
Хиляда нощи до хиляда и първата
когато ще се сбъднат като в приказка
мечтите от рисувани безсъници...
-
Фианлът ок.
"хоризонтът когато в спирала се свие
и през спазъм изплюе ненужния ден,
в съня ми когато чакали завият,
когато забързан забравиш за мен..."
това е добро. Останалото не ми хареса прекалено. -
Много хубаво!
-
ДА!!!
-
хареса ми
-
И днес ще ми липсваш!!! Браво страхотен стих
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
прекрасна е поезията ти...сърдечно те, прегръщам.