Когато...
Когато Луната с мен не говори
и се скрие зад облак триглав,
когато вятър в косите пришпори
своя остър дъх на плесен и прах,
когато звездите от студ посинеят,
когато опашка подвие махленското псе,
когато птиците в миг онемеят,
когато ръце не потърсят ръце,
хоризонтът когато в спирала се свие
и през спазъм изплюе ненужния ден,
в съня ми когато чакали завият,
когато забързан забравиш за мен...
Тогава отпивам без тръпка кафето,
деня си започвам - еднакъв, безсмислен,
преди да изхвърля в боклука сърцето си
сухо прошепвам: и днес ще ми липсваш!
© Даниела All rights reserved.
