3.05.2007 г., 20:34

Когато аз реша,че може

1.4K 0 2
 

Ще седнем като врагове

един срещу друг на масата

и  ще запалим всеки по цигара.

В главите ни ще се подреждат

козове и средства за отбрана,

ще си припомняме  стари дати с грехове.

Ще ровим нервно по джобовете

 и ще показваме медицински справки

 за счупени сърца, ръце.

Усети ли, че вече стана прекалено кисело,

че капят някакви остатъци от чувства?

Разбра ли, че няма да намерим

никаква утеха в свободата

и в лъжите си да бъдем с други?

Да! - приготвих списъка

и чакам всичко да ми върнеш:

и времето, и жаждата за сън!

Вземи си всички намерения,

желяния, обятия и нощи насаме!

Отдавна те напуснах духом,

и отдавна знам,

че няма твои чувства в мен!

Сега е - и не позволявам да ме убедиш -

ти знаеш - аз съм най-добрата;

аз знам, че като тебе има хиляди мъже.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Обичаща Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....