Kогато болката е истинска и не сънуваш...
Притисната от две прегръдки самота,
в сърцето ми мистериите се пробуждат;
отварят бездни, по-грамадни от света,
а в битието милосърдието не струва...
Притисната от две секунди тишина,
тихичко бодежите в душата ми нахлуват
и жално питат как се диша през нощта,
когато болката е истинска и не сънуваш...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цвет Всички права запазени
