Sep 19, 2010, 9:34 PM
Kогато болката е истинска и не сънуваш...
Притисната от две прегръдки самота,
в сърцето ми мистериите се пробуждат;
отварят бездни, по-грамадни от света,
а в битието милосърдието не струва...
Притисната от две секунди тишина,
тихичко бодежите в душата ми нахлуват
и жално питат как се диша през нощта,
когато болката е истинска и не сънуваш...
© Цвет All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Благодаря ви!
-
Поздрав и
-
Хубав стих!
-
Да, elenabili, не успях да оправя ритъма на момента. Kогато намеря подходящото настроение, ще го направя. Благодаря ви, че прочетохте!
-
На мен ми хареса, само изчисти малко ритъма в първия куплет
С поздрав! -
Много силно, като смисъл и форма!
-
и жално питат как се диша през нощта,
когато болката е истинска и не сънуваш...
много истинско
браво
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Хубаво, истинско чувство има тук!
Поздрави!