Луд съм - 2 (терапия)
Когато бях... в Курило -
на риба край реката,
беседвах - много мило
с известен психиатър.
Разпитвах го учтиво -
каква специалност има.
Защо препива с пиво -
година след година.
Дали харесва - Зигмунд,
Фройд и Кашпировски.
Доволно ли го вдига
след точните обноски.
Поти ли се - от грешки
в младежките години.
Краде ли на - колежки -
непраните бикини...
А докторът - ме зяпаше
с опулени очички!
Мухи - навярно лапаше
с треперещи ръчички.
След седмица - терапия,
се хвана за главата!
И легна - в психиатрия -
До мен му бе кревата.
Там почна - да разказва
за своите комплекси.
И с радост да показва -
Едипови рефлекси.
Призна си, че в насрещното
шофира със колеги.
Че ходил е - до спешното
след някои повреди.
Слушах му - внимателно
страничните забежки.
И някак - несъзнателно
си вадех забележки.
Узнах, че ненормалните
се къткат във котило.
Не само - сред аналите -
и някъде в Курило.
И как - чрез телепатия
усетих кво ми мисли,
преплувах - без емпатия -
напряко Бели Искър!
Избягах - при клошарите
в картонена палатка.
На чисто - сред другарите
си легнах много сладко.
И днес - аз не зимувам
сред лудите в Курило!
Че... много се страхувам!
Там има нещо гнило!
Втората част на - Луд съм
е по молба на Силвия Илиева. 😀
Юри
Йовев
Октомври
2020 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Yuri Yovev Всички права запазени
