Когато бърша праха от иконите
Когато бърша праха от иконите съм тиха
като утроба на бездомна, в която зрее чудо.
.. и чувам как тревичките нашепват нещо,
на планетата във най-далечният от мене ъгъл.
Когато бърша праха от иконите съм малка,
с дядо ми правим на кокошките курник,
а мецмама ме гони около градината с пръчка
и големият и корем много смешно трепери...
Когато бърша праха от иконите пораствам.
… планините напират през мен да покълнат.
Даже на враговете ми лицето е светло
и ръцете ни хляба кръстов разчупват.
Когато бърша праха от иконите съм ничия,
забравила свят, и хора, дори себе си.
.. една сълзичка само от окото на Господ
като с капка последна любовта ми прелива я.
мецмама-голяма майка, баба, маминка от арменски
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анахид Демирова Всички права запазени
