Когато дойде часът
Когато дойде часът
да заплачеш като малко дете
и мечтите останат самотни,
всички пътища са наникъде,
останал е с теб само вятърът.
Нощта те покрива със черно
и трепериш над капки любов…
Когато светът ти е пустош
и се давиш от глътки мълчание.
Когато погребваш сърцето си,
а кръвта ти напира неистово
да удави последните думи..
Мисълта ти е кораб,
плаващ към дъното
над разбити илюзии.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радка Иванова Всички права запазени
