Когато дойде часът
да заплачеш като малко дете
и мечтите останат самотни,
всички пътища са наникъде,
останал е с теб само вятърът.
Нощта те покрива със черно
и трепериш над капки любов…
Когато светът ти е пустош
и се давиш от глътки мълчание.
Когато погребваш сърцето си,
а кръвта ти напира неистово
да удави последните думи..
Мисълта ти е кораб,
плаващ към дъното
над разбити илюзии.
© Радка Иванова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
