Когато дойдеш отдалече
като южен вятър
по хълмовете на копнежа...
Когато дойдеш отдалече
като пролетен звън
в тишината на дните ми...
Когато дойдеш отдалече
като слънчев лъч
в долината на надеждата...
Ще се разлистят люляците в мен отново.
Отново ще запея. Ще рисувам птици.
И ще танцуват думите,
ще те обгърнат с нежност.
Ще чуя сърцебиенето на живота.
Когато дойдеш отдалече...
Аз все те чакам...Цяла вечност!
© Флориана Всички права запазени