По миглите ми,
замръзнали солени кристали,
разтапят се, когато влакът ми тръгва...!
Утрото наднича от ъгъла,
още е дрезгаво и
синевата дращи очите ми.
Изпращам те... докато
силуета ти разтвори се
и душата замлъкне.
Тръгваш към вчера,
където беше различно...!
Защото на пръсти се вдигах ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация