Когато е дрезгаво...
По миглите ми,
замръзнали солени кристали,
разтапят се, когато влакът ми тръгва...!
Утрото наднича от ъгъла,
още е дрезгаво и
синевата дращи очите ми.
Изпращам те... докато
силуета ти разтвори се
и душата замлъкне.
Тръгваш към вчера,
където беше различно...!
Защото на пръсти се вдигах
да те целуна,
с ръце те прегръщах
за да те стопля!
Денят, от нежност възторжен,
отронваше блясъка си...
и ни затвараше в нощ!
Като вечност...
шум на море, чут
през раковина...!
До днес,
когато имам въздух само
да те сънувам
и дишам чрез спомен!
20.08.2007г.
замръзнали солени кристали,
разтапят се, когато влакът ми тръгва...!
Утрото наднича от ъгъла,
още е дрезгаво и
синевата дращи очите ми.
Изпращам те... докато
силуета ти разтвори се
и душата замлъкне.
Тръгваш към вчера,
където беше различно...!
Защото на пръсти се вдигах
да те целуна,
с ръце те прегръщах
за да те стопля!
Денят, от нежност възторжен,
отронваше блясъка си...
и ни затвараше в нощ!
Като вечност...
шум на море, чут
през раковина...!
До днес,
когато имам въздух само
да те сънувам
и дишам чрез спомен!
20.08.2007г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Женина Богданова Всички права запазени
