По миглите ми, замръзнали солени кристали, разтапят се, когато влакът ми тръгва...! Утрото наднича от ъгъла, още е дрезгаво и синевата дращи очите ми. Изпращам те... докато силуета ти разтвори се и душата замлъкне. Тръгваш към вчера, където беше различно...! Защото на пръсти се вдигах да те целуна, с ръце те прегръщах за да те стопля! Денят, от нежност възторжен, отронваше блясъка си... и ни затвараше в нощ! Като вечност... шум на море, чут през раковина...! До днес, когато имам въздух само да те сънувам и дишам чрез спомен!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Браво!
Поздрав и прегръдка!