Aug 22, 2007, 7:46 PM

Когато е дрезгаво... 

  Poetry
5.0 / 2
655 0 7
По миглите ми,
замръзнали солени кристали,
разтапят се, когато влакът ми тръгва...!
Утрото наднича от ъгъла,
още е дрезгаво и
синевата дращи очите ми.
Изпращам те... докато
силуета ти разтвори се
и душата замлъкне.
Тръгваш към вчера,
където беше различно...!
Защото на пръсти се вдигах
да те целуна,
с ръце те прегръщах
за да те стопля!
Денят, от нежност възторжен,
отронваше блясъка си...
и ни затвараше в нощ!
Като вечност...
шум на море, чут
през раковина...!
До днес,
когато имам въздух само
да те сънувам 
и дишам чрез спомен!

20.08.2007г.

© Женина Богданова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
  • Hello again my sweetest thing of all, i say hello to you my empty world. Relentless in my run i'll n...
  • When the clock strikes the midnight hour And the flock of ravens sours the hiss The winter's... poor...
  • I am not like other men. I’ve no wish to pretend to be what women like.. I am on a love strike! For ...

More works »