Aug 22, 2007, 7:46 PM

Когато е дрезгаво...

  Poetry
791 0 7
По миглите ми,
замръзнали солени кристали,
разтапят се, когато влакът ми тръгва...!
Утрото наднича от ъгъла,
още е дрезгаво и
синевата дращи очите ми.
Изпращам те... докато
силуета ти разтвори се
и душата замлъкне.
Тръгваш към вчера,
където беше различно...!
Защото на пръсти се вдигах
да те целуна,
с ръце те прегръщах
за да те стопля!
Денят, от нежност възторжен,
отронваше блясъка си...
и ни затвараше в нощ!
Като вечност...
шум на море, чут
през раковина...!
До днес,
когато имам въздух само
да те сънувам 
и дишам чрез спомен!

20.08.2007г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Женина Богданова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...