Когато е студено
Когато ми стане ужасно студено
(от зима, от чувства, от мисли, от хора)
измислям си август. И слънце червено.
И птици. Да има с кого да говоря.
Събличам деня и оставам по лято,
а сто маргаритки разцъфват в очите.
Щурчета в сърцето ми свирят познато,
та младото жито да зрее в косите.
Светулки блещукат в ръцете студени,
а из кръвта ми бушува морето.
Рисувам си утрини синьо-зелени.
Изпраща ми звездни целувки небето.
И зимата става размекнато бяла
като сметана за торта. И захар -
от панаири, на клечка въртяна
и разтопена от топлият вятър.
Когато ти стане студено от всичко
ела в моя август да пуснем хвърчило,
да литнем високо, почти като птички.
Ела! Имам лято безкрайно красиво.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деа Всички права запазени
