Когато еленът плаче
Когато еленът плаче от любов
Гръм...
дими двуцевка
и пада покосена сърна...
трепери бук столетен
от кикот на ловец...
бучи гората,
плачливо скърцат стъбла,
падат лист подир лист,
а небето тежи от звезди -
синина - мастилено гъста -
муцунка с бяла пяна
и гаснещи очи...
Рев на рогач, дълбок и далечен,
любовен рев на мъжкар...
очи изумрудени светят -
ефирно леки завеси -
деветоклонни рога
чертаят морен въздух -
удар
и в грапавата кал
е тяхното величие...
... а небето тежи
от звезди
и любовен вопъл
на елен...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дима Всички права запазени
