Когато идваш във съня ми...
Не, не идва сънят ми във нощите
аз крещя, но безгласно и вяло
и дъжда във очите ми още
от тъга ще вали, че те няма.
Ще е тъжно. Самотно и пусто.
Като есен. С мъгла се завивам
и броя неугасващи чувства,
но уви. Аз пак не заспивам.
Ти ще дойдеш. Някъде там
и ще светнеш тъй, че да видя
как във мрака, без капчица свян
ме целуваш. Възбудена. Дива.
Ще ми липсваш. Отново. До болка.
Със любов те изгарям по изгрев.
Да те топли, че нощем си гола
а не искам към мен да изстиваш.
И Луната отива си, бледа
слънчев лъч ти изпраща обичане
под клепачите, тъй уморени
още гледам как те събличах...
Danny Diester
24.10.2017
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
