15.07.2010 г., 9:44

Когато жарта и пламта дойдат малко в повече...

751 0 2

Сочиш с пръст и казваш:
"Неприятни са ми хора с очила!"
Но иначе пред Бога се помазваш...
Справедливостта възвърната била!?!

И не виждаш колко заблуден си ти самият!
... Как душата си поднасяш на тепсия
пред дяволите в овчи кожи,
които само дебнат да забият ножа!
Но този път "до кокала" ще стигне, знай!!

Прави каквото искаш и дерзай!
Но другите не поучавай с пръст!
Защото всеки носи своя кръст!
И тежестта му той единствен знае!
А ти за нея можеш само да гадаеш!!!

/09 Юли 2009/

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Шопова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....