pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
881 17117
14.12.2024 г., 14:27 ч.

Когато Камъчко пише приказка 

  Поезия » За деца
120 5 15

Тъй както се търкалят заоблените думи

попаднах аз пред малките крачета.

Едно детенце взе ме, а после ме целуна

и ме прибра във джобче на райета.

Там имаше и други мъници най-различни.

Шушукаха си в тъмното приспивно.

Аз тесните местенца изобщо не обичам,

да бъда в джоб не беше перспективно.

Опитах да изляза, когато се наведе

момиченцето, сложило ме тука.

Но не можах. Заех позиция по-предна,

а този неуспех ми бе поука.

Детето ли усети, че искам да изскоча,

не знам, но взе ме в шепата и после

ме хвърли във водата на близкото поточе –

щастлив мъник на свобода изпросена.

Сърцето ми... Видях, че гледаш с изненада...

Не вярваш ли и камъкът че има?

Да, моето е малко, но е за обич жадно.

Поисках да съм камъче любимо.

Водата ме понесе, тъгата залюля ме,

мечтаех пак във джобче да съм скрито.

И изведнъж познах по пръстчетата само

аз същото детенце. Едно юмруче свито

усетих, че държи ме. Ръчичката разтвори

и – нищо че съм мокро – ме погали.

Да можех на езика му човешки да говоря!

Опитах... но разбра ли ме – едва ли!

 

 

 

© Мария Панайотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • И аз от няколко дни съм в детския свят, където се чувствам много добре! Обичам да пиша за деца, страст ми е това. Благодаря ти, че надникна в моите творчески изживявания, Доче!🌹
  • Потопих се в света на детството с удоволствие!
  • Хубаво е никой от нас да не забравя, че е бил дете. Когато ме осени творчески процес за деца, съм особено щастлива и сякаш летя. Благодаря ти, мила Лати!😍
  • Моят внук обича да събира камъчета и да ги слага в джобчетата на панталонките си, или на ризката си. Той общува с тях, като им говори. Така развихря въображението си.

    Поздрави за хубавата детска приказка, pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)!
  • И в детските произведения може да има такъв глад, но това е все пак приказка, мила Роси. Работя върху нова версия за две камъчета.🥰 Благодаря ти!😘
  • Понякога и сърцето гладува, нужда от любов, утеха... Усещам един емоционален глад, Мари!
  • Юри, благодаря ти сърдечно! Зарадва ме коментара ти🥰!
  • Хубава детска приказка, Мария! 👍
  • Добре дошла при мен и моя Камъчко, Дейна!🥰
  • Всяко сърце се разтапя от добрината, проявена към него....
    Хареса ми, Мария!
  • Зорничка, ти ми се показваш зад маската като сърце, сигурно Камъчко ще се зарадва ката мен на това! Благодаря ти!🥰
  • ❤️
  • Мини, радвам се, че ти си първата, която посрещна моя Камъчко с такива ласкави думи! Благодаря ти, скъпа 🥰!

    Бо, Камъчко ще е много щастлив да застане на върха на замъка като едно светещо от щастие сърце! Сигурна съм, че ако роклята ти има джобчета, когато морските вълни разрушат замъка, ще се гушне в едно от тях и ще чака ръката ти!❤️
  • Едно сърцато речно камъче
    Ще сложа на върха на замъче!
  • Ако можеше камъчето да говори, щеще да ти благодари, че такова хубаво стихотворение си му посветила, Мария! Много ми хареса!
Предложения
: ??:??