kokolinna (Каролина Колева)
111 274
21.10.2018 г., 1:45 ч.

Когато кръвта проговори в сън на забравено минало 

  Поезия » Друга
484 1 4

Една нощ аз избягах в гората

решил бях да търся самодивска целувка

да посрещна с нея зората

или да сменя съня със преструвка.

 

Но какво аз тогава видях...

ще ви разкажа в спомените, които събрах...

 

Край огъня седнали двама по-диви

единият засвири на дудук,

другият тропна игриво

и не им бе нужен веч ямурлук!

 

Две стъпки по-напред

двама луди в транс върху жарава,

стъпваха смело, вестиха завет

с икона в ръце, пред народа в забрава...

 

И тогава тъпан заби

и викна силно с коженото си сърце

и един за всички крак наби

и поведе ги в кръшно хорце!

 

И разбрах колко дълго съм спал,

защото всичко в мен вътре трептеше

една песен много позната и звук от кавал

настъпваха в мен и кръвта ми кипеше!

 

Чуха я и в здрав кръг се хванаха мъжете

около писналата гайда с дървено ручило-

в здрав хват за раменете

съградиха земно венчило!

 

В таз най-будна нощ, в тази гора

където сърцето ми поне хиляда пъти спря-

появиха се и дивите, щом чуха тамбура

ек на зурна... и отново разтърсиха тази земя!

 

Привлечен, изпълнен с танца народен

вплетох и своите ръце след всичко, което видях-

стъпвах, танцувах и пеех свободен

и вече знам кой съм, защото днес оживях!...

© Каролина Колева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??