Когато кръвта проговори в сън на забравено минало
Една нощ аз избягах в гората
решил бях да търся самодивска целувка
да посрещна с нея зората
или да сменя съня със преструвка.
Но какво аз тогава видях...
ще ви разкажа в спомените, които събрах...
Край огъня седнали двама по-диви
единият засвири на дудук,
другият тропна игриво
и не им бе нужен веч ямурлук!
Две стъпки по-напред
двама луди в транс върху жарава,
стъпваха смело, вестиха завет
с икона в ръце, пред народа в забрава...
И тогава тъпан заби
и викна силно с коженото си сърце
и един за всички крак наби
и поведе ги в кръшно хорце!
И разбрах колко дълго съм спал,
защото всичко в мен вътре трептеше
една песен много позната и звук от кавал
настъпваха в мен и кръвта ми кипеше!
Чуха я и в здрав кръг се хванаха мъжете
около писналата гайда с дървено ручило-
в здрав хват за раменете
съградиха земно венчило!
В таз най-будна нощ, в тази гора
където сърцето ми поне хиляда пъти спря-
появиха се и дивите, щом чуха тамбура
ек на зурна... и отново разтърсиха тази земя!
Привлечен, изпълнен с танца народен
вплетох и своите ръце след всичко, което видях-
стъпвах, танцувах и пеех свободен
и вече знам кой съм, защото днес оживях!...
© Каролина Ташкова All rights reserved.
