11.02.2021 г., 11:25

Когато любовта си отиде

1.3K 0 1

Когато любовта си отиде всичко потъва във фалшиво двуличие.

Няма спасителна лодка в този океан на огледално безразличие.

Листата падат, но нали все още не е дошла есента,

неизказани мисли, мълчание сухо, несподелена тишина.

 

Отказвам да приема, че щастие бих намерил само в тъгата!

Оправдания..,ха, истината е, че невиждаме еднакво дъгата!

И кой ще ме отвлече от това мъчно, безжизнено, сиво безвремие?

Немога лентата отначало да върна без да дължа дори извинение.

 

Ех, помня сън красив, ръце преплетени и как сърцето ми трепна

И помня още как една приказна фея в ухото веднъж ми прошепна

"сам сред свои, това е присъдата на всяка търсеща душа",

дори, когато очите затворя мракът царува в моята тиха гора.

 

Ах, сладка ми болка, как копнея да вкуся отново от твоята плът!

Дали е вярно, че надеждата угасва едва когато мечтите умрат?

Дали изобщо мога в един живот да обичам и да бъда обичан?

Бастион пред сърцето издигнах незнаещ вече как любов да изричам.

 

Жалко е, един мечтател така да мъжделее пред гроба на страстта,

окован сред погубени блянове, в плен на затвора на реалността.

Навярно както често се случва да казват, някой ден и това ще отмине,

но тази агония догога ще търпим...когато любовта си отиде?

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много точно казано!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...