11.02.2021 г., 11:25

Когато любовта си отиде

1.2K 0 1

Когато любовта си отиде всичко потъва във фалшиво двуличие.

Няма спасителна лодка в този океан на огледално безразличие.

Листата падат, но нали все още не е дошла есента,

неизказани мисли, мълчание сухо, несподелена тишина.

 

Отказвам да приема, че щастие бих намерил само в тъгата!

Оправдания..,ха, истината е, че невиждаме еднакво дъгата!

И кой ще ме отвлече от това мъчно, безжизнено, сиво безвремие?

Немога лентата отначало да върна без да дължа дори извинение.

 

Ех, помня сън красив, ръце преплетени и как сърцето ми трепна

И помня още как една приказна фея в ухото веднъж ми прошепна

"сам сред свои, това е присъдата на всяка търсеща душа",

дори, когато очите затворя мракът царува в моята тиха гора.

 

Ах, сладка ми болка, как копнея да вкуся отново от твоята плът!

Дали е вярно, че надеждата угасва едва когато мечтите умрат?

Дали изобщо мога в един живот да обичам и да бъда обичан?

Бастион пред сърцето издигнах незнаещ вече как любов да изричам.

 

Жалко е, един мечтател така да мъжделее пред гроба на страстта,

окован сред погубени блянове, в плен на затвора на реалността.

Навярно както често се случва да казват, някой ден и това ще отмине,

но тази агония догога ще търпим...когато любовта си отиде?

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много точно казано!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...