Когато ме изгубиш
Целуни зората, още сънено красива,
избягай в изгрева със първия му лъч.
Погледни луната бледа как заспива,
послушай как морето свири гръндж.
На вятъра се остави да те погали,
полета на птиците последвай с поглед.
Изпрати звездите в пурпура заспали,
на слънцето се усмихни, изгряло е за теб.
Ласки нежни приеми от шепота на бриза,
по пясъка стъпи, топлината усети.
Скалите погледни, облечени са в бяла риза,
щом вълна в прегръдка ги държи.
Ослушай се в звука на тишината,
поговори със нея, а после помълчи.
Избягай в хоризонта, там в далечината,
по морето повърви, свободата усети.
Ще ме намериш там, в пурпура на изгрева,
ще ме усетиш като морски бриз солена.
Последвай ме, със полета на птица...
ще ме откриеш тук... във моята вселена.
12.02.2021г.
© Теодора Атанасова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Ефектни образи и изящни разсъждения. Поздрав, Теди!
-
Хубаво е да участваме в играта на живота и любовта по такъв сюблимен момент!
Поздравления, Теодора! -
За да не те изгуби - яж яката. Да си видна отдалеч.
Сериозно - хареса ми стихотворението.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Стойчо, няма нещо по-съвършено от природата и по-възвишено чувство от любовта...
Когато ги имаш, имаш всичко! Радвам се, че забеляза😊
Младене, напоследък много често ме питат къде се губя, а аз често почнах да отговарям "при изгрева", та така ми хрумна да опиша моето бягство😉
Благодаря ви, че харесахте! Честит празник и нека любовта ви бъде луда като младо вино и силна като отлежало!🙂