Когато ме изгубиш
Целуни зората, още сънено красива,
избягай в изгрева със първия му лъч.
Погледни луната бледа как заспива,
послушай как морето свири гръндж.
На вятъра се остави да те погали,
полета на птиците последвай с поглед.
Изпрати звездите в пурпура заспали,
на слънцето се усмихни, изгряло е за теб.
Ласки нежни приеми от шепота на бриза,
по пясъка стъпи, топлината усети.
Скалите погледни, облечени са в бяла риза,
щом вълна в прегръдка ги държи.
Ослушай се в звука на тишината,
поговори със нея, а после помълчи.
Избягай в хоризонта, там в далечината,
по морето повърви, свободата усети.
Ще ме намериш там, в пурпура на изгрева,
ще ме усетиш като морски бриз солена.
Последвай ме, със полета на птица...
ще ме откриеш тук... във моята вселена.
12.02.2021г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодора Атанасова Всички права запазени