Когато ме изгубиш
Целуни зората, още сънено красива,
избягай в изгрева със първия му лъч.
Погледни луната бледа как заспива,
послушай как морето свири гръндж.
На вятъра се остави да те погали,
полета на птиците последвай с поглед.
Изпрати звездите в пурпура заспали,
на слънцето се усмихни, изгряло е за теб.
Ласки нежни приеми от шепота на бриза,
по пясъка стъпи, топлината усети.
Скалите погледни, облечени са в бяла риза,
щом вълна в прегръдка ги държи.
Ослушай се в звука на тишината,
поговори със нея, а после помълчи.
Избягай в хоризонта, там в далечината,
по морето повърви, свободата усети.
Ще ме намериш там, в пурпура на изгрева,
ще ме усетиш като морски бриз солена.
Последвай ме, със полета на птица...
ще ме откриеш тук... във моята вселена.
12.02.2021г.
© Теодора Атанасова All rights reserved.
