Когато ме отделяха от теб
КОГАТО МЕ ОТДЕЛЯХА ОТ ТЕБ
Аз смело срещу този свят застанах,
когато ме откъсваха от теб!
Нанесох аз но и получих много рани.
Света видях интриги как плете!
Неопитен бях аз и бях голям наивник.
И сам се хвърлих срещу бичите рога.
Усетих болката от бойните му бивни
и удара с желязната ръка!
От яд и болка и до днеска още вия...
И няма никога да им простя!
Разбрах не мога с великани да се бия.
Опитах! И псувните не пестя!
Във първата любов растяха мойте чувства
и затова пред нищо не се спрях!
Вселената без тебе ми остана пуста!
И във душата ми се лепна лепкав страх!
Когато този свят се вмъкна помежду ни,
аз със затворени очи на бой тръгнах!
Но влезах неподготвен във житейските фъртуни
и аз безсилен в подстъпите спрях!
Принуден бях да ближа тежките си рани
и във подножието на любовта си спрях!
Във този свят ме чакаха душмани,
но въпреки това и с любовта успях!
02.07.2005г.Боровец
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Славов Всички права запазени
