КОГАТО МЕ ОТДЕЛЯХА ОТ ТЕБ

Аз смело срещу този свят застанах,
когато ме откъсваха от теб!
Нанесох аз но и получих много рани.
Света видях интриги как плете!

Неопитен бях аз и бях голям наивник.
И сам се хвърлих срещу бичите рога.
Усетих  болката от бойните му бивни
и удара  с желязната ръка!

От яд и болка и до днеска още вия...
И няма никога да им простя!
Разбрах не мога с великани да се бия.
Опитах! И псувните не пестя!

Във първата любов растяха мойте чувства
и затова пред нищо не се спрях!
Вселената без тебе ми остана пуста!
И  във душата ми се лепна лепкав страх!

Когато този свят се вмъкна помежду ни,
аз със затворени очи на бой тръгнах!
Но влезах неподготвен във житейските фъртуни
и аз безсилен в подстъпите спрях!

Принуден бях да ближа тежките  си рани
и във подножието на любовта си спрях!
Във този свят ме чакаха душмани,
но въпреки това  и с любовта успях!
  02.07.2005г.Боровец