Mar 14, 2018, 11:46 AM

Когато ме отделяха от теб

  Poetry » Love
472 0 0

КОГАТО МЕ ОТДЕЛЯХА ОТ ТЕБ

 

Аз смело срещу този свят застанах,
когато ме откъсваха от теб!
Нанесох аз но и получих много рани.
Света видях интриги как плете!

 

Неопитен бях аз и бях голям наивник.
И сам се хвърлих срещу бичите рога.
Усетих  болката от бойните му бивни
и удара  с желязната ръка!

 

От яд и болка и до днеска още вия...
И няма никога да им простя!
Разбрах не мога с великани да се бия.
Опитах! И псувните не пестя!

 

Във първата любов растяха мойте чувства
и затова пред нищо не се спрях!
Вселената без тебе ми остана пуста!
И  във душата ми се лепна лепкав страх!

 

Когато този свят се вмъкна помежду ни,
аз със затворени очи на бой тръгнах!
Но влезах неподготвен във житейските фъртуни
и аз безсилен в подстъпите спрях!

 

Принуден бях да ближа тежките  си рани
и във подножието на любовта си спрях!
Във този свят ме чакаха душмани,
но въпреки това  и с любовта успях!
  02.07.2005г.Боровец

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...