Когато минавам оттук
това е едно много мъртво око на прозорец
гледа черно и пусто
към тънеща в сумрачност улица
поизлющени дървени рамки закачат простора
пускат бримки
по есенно-зимните клони с бедра от улуци
трети вляво прозорец
отвън климатик като гурел
спрял да капе
сълзите отдавна пресъхнали
зад стъклото
око на мъртвец ококорено
от което
душата ми още
на топка се гърчи
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Гатева Всички права запазени
