May 18, 2021, 8:21 PM

Когато минавам оттук

  Poetry
599 1 1

това е едно много мъртво око на прозорец

гледа черно и пусто

към тънеща в сумрачност улица

поизлющени дървени рамки закачат простора

пускат бримки

по есенно-зимните клони с бедра от улуци

 

трети вляво прозорец

отвън климатик като гурел

спрял да капе

сълзите отдавна пресъхнали

зад стъклото

око на мъртвец ококорено

от което

душата ми още

на топка се гърчи

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Гатева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...