25.11.2008 г., 10:37

Когато народа беше на мода...

978 0 7
 

Когато  народа беше на мода...

 

 

Когато  народа беше на мода

и  всеки  беше  просто човек,

да си спомня  вече не мога,

кога  ли беше  или  пък  ще бъде.

Когато  народа беше на мода

и  беше  достойно да бъдеш  човек,

на  време  неспирно във хода

мечтал да живееш в човешкия век.

Остана  надеждата да бъдеш  на мода,

щом си просто по  човешки  човек.

Държавата наша  прокуди народа

да  търси  помощ за живота нелек.

Когато народа беше на  мода,

кога  ли било  е,  вече не   знам,

но  искам народа да бъде на мода,

не крадеца с парите,  някой си там.

 

ЕТ МАЧИБО  -  2008 г

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ЕТ МАЧИБО ЕДИНАКА Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Има - просто ние самите трябва да си помогнем. Като приказката за неволята викали викали, та се хванали и оправили колата както могат. Ет мачибо
  • За голямо съжаление - май че няма кой!!!???
  • Кой ли може да ни помогне да бъдем на мода ....? Благодаря Ви, че го прочетохте
  • Хубаво написано...
  • Страхотно стихотворение, изразяващо точно нашето положение... е дано някой ден наистина НАРОДА БЪДЕ НА МОДА... Поздрави!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...