Nov 25, 2008, 10:37 AM

Когато народа беше на мода...

  Poetry » Other
982 0 7
 

Когато  народа беше на мода...

 

 

Когато  народа беше на мода

и  всеки  беше  просто човек,

да си спомня  вече не мога,

кога  ли беше  или  пък  ще бъде.

Когато  народа беше на мода

и  беше  достойно да бъдеш  човек,

на  време  неспирно във хода

мечтал да живееш в човешкия век.

Остана  надеждата да бъдеш  на мода,

щом си просто по  човешки  човек.

Държавата наша  прокуди народа

да  търси  помощ за живота нелек.

Когато народа беше на  мода,

кога  ли било  е,  вече не   знам,

но  искам народа да бъде на мода,

не крадеца с парите,  някой си там.

 

ЕТ МАЧИБО  -  2008 г

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ЕТ МАЧИБО ЕДИНАКА All rights reserved.

Comments

Comments

  • Има - просто ние самите трябва да си помогнем. Като приказката за неволята викали викали, та се хванали и оправили колата както могат. Ет мачибо
  • За голямо съжаление - май че няма кой!!!???
  • Кой ли може да ни помогне да бъдем на мода ....? Благодаря Ви, че го прочетохте
  • Хубаво написано...
  • Страхотно стихотворение, изразяващо точно нашето положение... е дано някой ден наистина НАРОДА БЪДЕ НА МОДА... Поздрави!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...