Когато нещо си отива
Вратата реши – отведнъж се затвори.
Изтръпна и́ прагът и после се сгърчи.
Във ден монотонен нощта проговори
и сякаш завиха хилядата вълци.
Луната се блещеше кръгла и ледена,
висяха студено-прозрачни висулки.
Тревата навън, поизмачкано сведена,
не криеше вече горящи светулки.
И стълбите станаха толкова свъсени,
че сивото в тях и по-сиво изпъкна.
Вървяха минути печално накъсани,
а слънцето в тях постепенно помръкна.
Прозорецът почна безгласно да чака,
шептейки си само с дъждовния лик,
но той поваля, по стъклото потрака,
притихнало влезе и в нощния стих.
© Ани Монева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
За да се превърне в прекрасно стихотворение!
-
!!!*
Koгато нещо си отива...
нещо идва! -
Харесвам лиричните ти вглеждания в света около нас. Правиш го фино, женствено, красиво.
-
Когато нещо си отива... винаги е тъжно...
Но хубавото е, че понякога от това се раждат чудесни стихове!!!
Поздравления за този! -
Доста върколашки-тъжно!Поздрав!
-
но той поваля, по стъклото потрака
и притихнало влезе в нощния стих
Чудесен стих, всяка дума е толкова точна и на място. Поздравления! -
И на мен много ми хареса!!!
Поздрави!!! -
Силно още отначало!
Реши отведнъж - вратата затвори
и прагът изтръпна, и само се сгърчи.
хубаво стихо! -
Наистина много хубав стих!
Много ми харесаха метафорите!
Просто много красив стих за нещо много тъжно...
Поздрави! -
Прекрасно музикално озвучено,и фино обагрено истинско човешко настроение! Тъжен, но благосломен миг!
-
Когато нещо си отива - отвори му широко вратата!
-
Благодаря на всички, спрели се при мен!
-
Таз тъга - немирница във рими -
нахълтва във сърцето без да пита,
декорите и - ту са цветни, ту са димни,
потропва все със тежкия си скиптър...
Ръмят стиховете ти, Ани!
-
Какво да ти кажа -- има дълбочина!
-
Харесах!Пиша ти 6-ца
-
Дъждовна мелодия!
-
И сякаш вият хиляди вълци...
Когато нещо си отива...
!!! -
Много мелодично и красиво!
Поздрави!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
